Откакто заваля
Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е лек, дори не се усеща.
Тежи ми споменът, едно обвързване
и чувството, че ще се случи нещо.
Болящ е въздухът. Не ми се диша,
когато градусите са на минус.
Навън е лед, а във очите киша.
Боде ме липсата - досаден вирус.
Не помня някога дали било е
така самотно, улично и бяло.
Студът върви след мен. Като копой е,
надушил мойта диря почерняла.
Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е тих. Не мога да го чуя.
Почти пристигнах.
Ти дали си тръгнал?
Откакто заваля, по нещо губя.
Снегът е лек, дори не се усеща.
Тежи ми споменът, едно обвързване
и чувството, че ще се случи нещо.
Болящ е въздухът. Не ми се диша,
когато градусите са на минус.
Навън е лед, а във очите киша.
Боде ме липсата - досаден вирус.
Не помня някога дали било е
така самотно, улично и бяло.
Студът върви след мен. Като копой е,
надушил мойта диря почерняла.
Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е тих. Не мога да го чуя.
Почти пристигнах.
Ти дали си тръгнал?
Откакто заваля, по нещо губя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
