9.01.2009 г., 16:47 ч.

Откакто заваля 

  Поезия » Друга
1718 0 43
Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е лек, дори не се усеща.
Тежи ми споменът, едно обвързване
и чувството, че ще се случи нещо.
Болящ е въздухът. Не ми се диша,
когато градусите са на минус.
Навън е лед, а във очите киша.
Боде ме липсата - досаден вирус.
Не помня някога дали било е
така самотно, улично и бяло.
Студът върви след мен. Като копой е,
надушил мойта диря почерняла.

Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е тих. Не мога да го чуя.
Почти пристигнах.
              Ти дали си тръгнал?
Откакто заваля, по нещо губя.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??