Сещаш ли се как в гората,
на поляната лежеше гола.
С разлято тяло сред цветята,
трептеше обич моя - струна на виола.
Не искаше да те докосвам,
след апогеят на бурната ни среща.
Изненадан, изоставен, омагьосан,
свидетел бях на сладката ти "смърт" гореща.
Потреперваше в затихващ ритъм,
в красиви спазми нежното ти тяло.
От омая не можех мислите да сплитам,
но видях го - кълбото полетя си цяло. ...