Открадна ли си ти искра от Бога
Сещаш ли се как в гората,
на поляната лежеше гола.
С разлято тяло сред цветята,
трептеше обич моя - струна на виола.
Не искаше да те докосвам,
след апогеят на бурната ни среща.
Изненадан, изоставен, омагьосан,
свидетел бях на сладката ти "смърт" гореща.
Потреперваше в затихващ ритъм,
в красиви спазми нежното ти тяло.
От омая не можех мислите да сплитам,
но видях го - кълбото полетя си цяло.
Издигна се високо в небосвода,
сякаш отиде си далеч Душата.
Притихна ти като в предсмъртна ода,
но след миг всели се в теб отново Светлината.
Погледна ме с нов живот в очите.
Откраднала си бе искра от Бога.
Хайде мило сега по бавно... искам си вълните!
От тук нататък... повече да те обичам мога!
