Откраднах върховете
Пò себе си от днес
не съм била.
Небесносиньото
отгоре ме душеше.
От много бездни
ми поникнаха крила -
да стигна хубавото,
дето се рушеше,
защото въздухът
не можеше да стигне.
Ръце го биеха
до смърт по стръмното.
Дори не вярвах в Бог,
че ще ме вдигне.
Та той не виждаше,
че съм на дъното,
а сам си вярваше,
че дал е всичко.
Получих си добро,
но беше мъртво.
Той, онзи Дявол,
ми го прати лично,
но след като му
взе душата първо.
А аз си исках дажбата...
и литнах.
Над алчните ръце,
които грабeха.
Откраднах върховете
и не питах,
дали ги заслужавам -
те ми трябваха.
не съм била.
Небесносиньото
отгоре ме душеше.
От много бездни
ми поникнаха крила -
да стигна хубавото,
дето се рушеше,
защото въздухът
не можеше да стигне.
Ръце го биеха
до смърт по стръмното.
Дори не вярвах в Бог,
че ще ме вдигне.
Та той не виждаше,
че съм на дъното,
а сам си вярваше,
че дал е всичко.
Получих си добро,
но беше мъртво.
Той, онзи Дявол,
ми го прати лично,
но след като му
взе душата първо.
А аз си исках дажбата...
и литнах.
Над алчните ръце,
които грабeха.
Откраднах върховете
и не питах,
дали ги заслужавам -
те ми трябваха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
