Пò себе си от днес не съм била. Небесносиньото отгоре ме душеше. От много бездни ми поникнаха крила - да стигна хубавото, дето се рушеше, защото въздухът не можеше да стигне. Ръце го биеха до смърт по стръмното. Дори не вярвах в Бог, че ще ме вдигне. Та той не виждаше, че съм на дъното, а сам си вярваше, че дал е всичко. Получих си добро, но беше мъртво. Той, онзи Дявол, ми го прати лично, но след като му взе душата първо. А аз си исках дажбата... и литнах. Над алчните ръце, които грабeха. Откраднах върховете и не питах, дали ги заслужавам - те ми трябваха.
Чета те от както се появи Елишка, чета и коментарите, прочетох и мнението ти под есето на Тома... Приятелят ти е бил прав да ти зададе този въпрос. Но ти можеш ли да ми отговориш как да не ти изкажа комплиментите си, как да не те аплодирам и как да не пиша хвалебствен коментар под творбите ти, след като са истински бисери и те чета с огромно удоволствие...???
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.