Откраднат ключ
Откраднат ключ
Там във незнайните,
там във потайните
дебри на мойто сърце
спомени скътал съм,
нежност запазил съм -
мигове дето ми взе.
Най-спотаените,
най-съкровените
прости, човешки мечти,
неизживяни и рапиляни
също запазил съм там!
С тях аз си лягам!
И с тях заспивам!
Как ще осъмна не знам?
Боси крачета тичат в съня ми,
буди ме детският смях
И две ръчички към мен се протягат,
но не достигам до тях!
Погледи влюбени,
страсти изгубени:
обич, надежда и плам -
всичките те, там са заключени
Ключа кой открадна – не знам!?
Любомир Попов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Попов Все права защищены
