Откраднат ключ

20 nov 2014, 19:03

Poesía » De amor

534 0 4

Откраднат ключ

Там във незнайните,

там във потайните

дебри на мойто сърце

спомени скътал съм,

нежност запазил съм -

мигове дето ми взе.

Най-спотаените,

най-съкровените

прости, човешки мечти,

неизживяни и рапиляни

също запазил съм там!

С тях аз си лягам!

И с тях заспивам!

Как ще осъмна не знам?

Боси крачета тичат в съня ми,

буди ме детският смях

И две ръчички към мен се протягат,

но не достигам до тях!

Погледи влюбени,

страсти изгубени:

обич, надежда и плам -

всичките те, там са заключени

Ключа кой открадна – не знам!?

Любомир Попов

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

limeruna (Йоана)

2016-04-06T07:45:23+03:00

Красиво! Съгласна съм с Рени...
ParvaNova (Ренета Първанова)

2016-04-06T07:35:43+03:00

Любо, Сърцето е ковчежник - то държи и ключа. Харесва ми поезията ти, Добро утро!
djudjii (Жанет Велкова)

2014-11-21T10:39:30+02:00

Толкова нежност има в тъгата ти...
Sevgimizi (Лора)

2014-11-20T22:07:13+02:00

Много силно и тъжно!Има болка и разочарование, но пък е много красиво казано!Поздравявам те за стихотворението и ти пожелавам да намериш ключа!