20 nov 2014, 19:03

Откраднат ключ

708 0 4

Откраднат ключ

 

 

Там във незнайните,

там във потайните

дебри на мойто сърце

спомени скътал съм,

нежност запазил съм -

мигове дето ми взе.

Най-спотаените,

най-съкровените

прости, човешки мечти,

неизживяни и рапиляни

също запазил съм там!

С тях аз си лягам!

И с тях заспивам!

Как ще осъмна не знам?

Боси крачета тичат в съня ми,

буди ме детският смях

И две ръчички към мен се протягат,

но не достигам до тях!

Погледи влюбени,

страсти изгубени:

обич, надежда и плам -

всичките те, там са заключени

Ключа кой открадна – не знам!?

 

 

Любомир Попов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво! Съгласна съм с Рени...
  • Любо, Сърцето е ковчежник - то държи и ключа. Харесва ми поезията ти, Добро утро!
  • Толкова нежност има в тъгата ти...
  • Много силно и тъжно!Има болка и разочарование, но пък е много красиво казано!Поздравявам те за стихотворението и ти пожелавам да намериш ключа!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...