Nov 20, 2014, 7:03 PM

Откраднат ключ

  Poetry » Love
704 0 4

Откраднат ключ

 

 

Там във незнайните,

там във потайните

дебри на мойто сърце

спомени скътал съм,

нежност запазил съм -

мигове дето ми взе.

Най-спотаените,

най-съкровените

прости, човешки мечти,

неизживяни и рапиляни

също запазил съм там!

С тях аз си лягам!

И с тях заспивам!

Как ще осъмна не знам?

Боси крачета тичат в съня ми,

буди ме детският смях

И две ръчички към мен се протягат,

но не достигам до тях!

Погледи влюбени,

страсти изгубени:

обич, надежда и плам -

всичките те, там са заключени

Ключа кой открадна – не знам!?

 

 

Любомир Попов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Попов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво! Съгласна съм с Рени...
  • Любо, Сърцето е ковчежник - то държи и ключа. Харесва ми поезията ти, Добро утро!
  • Толкова нежност има в тъгата ти...
  • Много силно и тъжно!Има болка и разочарование, но пък е много красиво казано!Поздравявам те за стихотворението и ти пожелавам да намериш ключа!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...