От зимните остатъци в душите ни -
далечни и безстрастни свечеряваме,
а бяхме с тебе някога разлистени
и пролетни, когато си повярвахме.
От вярата запалихме си пламъка.
С мълчание в очите ни се свърза,
но думите след него го откраднаха.
Раздялата безстъпково избърза.
А огънят, откраднат от огнището,
в душите ни съблякъл си е черното.
След кражбата остава само нищото,
а болката е скрита в подареното.