Mar 22, 2008, 7:07 PM

Откраднат огън 

  Poetry » Other
1035 0 26
От зимните остатъци в душите ни -
далечни и безстрастни свечеряваме,
а бяхме с тебе някога разлистени
и пролетни, когато си повярвахме.


От вярата запалихме си пламъка.
С мълчание в очите ни се свърза,
но думите след него го откраднаха.
Раздялата безстъпково избърза.


А огънят, откраднат от огнището,
в душите ни съблякъл си е черното.
След кражбата остава само нищото,
а болката е скрита в подареното.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??