22.03.2008 г., 19:07 ч.

Откраднат огън 

  Поезия » Друга
979 0 26
От зимните остатъци в душите ни -
далечни и безстрастни свечеряваме,
а бяхме с тебе някога разлистени
и пролетни, когато си повярвахме.


От вярата запалихме си пламъка.
С мълчание в очите ни се свърза,
но думите след него го откраднаха.
Раздялата безстъпково избърза.


А огънят, откраднат от огнището,
в душите ни съблякъл си е черното.
След кражбата остава само нищото,
а болката е скрита в подареното.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??