18 янв. 2015 г., 13:45

Открадната вяра

899 0 0

                             От лудостта на лудия откраднах

                             и се затичах гола през полето,

                             издраскаха ме тръните израсли,

                             но аз усещах само любовта им.

 

                             От волността на скитника откраднах

                             и тръгнах парцалива и вулгарна,

                             спях под мостове и от богаташи просех,

                              но бях щастлива и свободна.

 

                              От детската наивност си откраднах

                              и слушах чудни приказки и вярвах,

                              но някой луд дойде и ми открадна

                               и лудостта, и утрешната вяра.

                            

                                                     

         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тонка Янакиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...