Jan 18, 2015, 1:45 PM

Открадната вяра

  Poetry
897 0 0

                             От лудостта на лудия откраднах

                             и се затичах гола през полето,

                             издраскаха ме тръните израсли,

                             но аз усещах само любовта им.

 

                             От волността на скитника откраднах

                             и тръгнах парцалива и вулгарна,

                             спях под мостове и от богаташи просех,

                              но бях щастлива и свободна.

 

                              От детската наивност си откраднах

                              и слушах чудни приказки и вярвах,

                              но някой луд дойде и ми открадна

                               и лудостта, и утрешната вяра.

                            

                                                     

         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тонка Янакиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...