Jan 18, 2015, 1:45 PM

Открадната вяра

  Poetry
896 0 0

                             От лудостта на лудия откраднах

                             и се затичах гола през полето,

                             издраскаха ме тръните израсли,

                             но аз усещах само любовта им.

 

                             От волността на скитника откраднах

                             и тръгнах парцалива и вулгарна,

                             спях под мостове и от богаташи просех,

                              но бях щастлива и свободна.

 

                              От детската наивност си откраднах

                              и слушах чудни приказки и вярвах,

                              но някой луд дойде и ми открадна

                               и лудостта, и утрешната вяра.

                            

                                                     

         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тонка Янакиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...