18.01.2015 г., 13:45

Открадната вяра

898 0 0

                             От лудостта на лудия откраднах

                             и се затичах гола през полето,

                             издраскаха ме тръните израсли,

                             но аз усещах само любовта им.

 

                             От волността на скитника откраднах

                             и тръгнах парцалива и вулгарна,

                             спях под мостове и от богаташи просех,

                              но бях щастлива и свободна.

 

                              От детската наивност си откраднах

                              и слушах чудни приказки и вярвах,

                              но някой луд дойде и ми открадна

                               и лудостта, и утрешната вяра.

                            

                                                     

         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Янакиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...