18.01.2015 г., 13:45

Открадната вяра

895 0 0

                             От лудостта на лудия откраднах

                             и се затичах гола през полето,

                             издраскаха ме тръните израсли,

                             но аз усещах само любовта им.

 

                             От волността на скитника откраднах

                             и тръгнах парцалива и вулгарна,

                             спях под мостове и от богаташи просех,

                              но бях щастлива и свободна.

 

                              От детската наивност си откраднах

                              и слушах чудни приказки и вярвах,

                              но някой луд дойде и ми открадна

                               и лудостта, и утрешната вяра.

                            

                                                     

         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Янакиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...