18 апр. 2015 г., 23:08

Откраднати извори

544 0 8

                                                       О Т К Р А Д Н А Т И   И З Г Р Е В И

 

 

                                                      Къде се изгубихте, изгреви?

                                                      между усмивка и смях –

                                                      там вашия цвят аз съзрях.

                                                      Кой в зачатъка още открадна ви?

 

                                                      И кой ли превърна ви в пленници?

                                                      Между усмивка и смях

                                                      горещи сълзи аз пролях.

                                                      Намерих там вятърни мелници.

 

                                                      Те мелеха, мелеха в утрото...

                                                      Тогава усмивка и смях

                                                      с мечтите си смесих и смлях.

                                                      Молитва изпратих към слънцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • истнинно, мило стихотворение... и тъжно..
    но пък ми стопли някак душата..
    поздравления, Стойне..
  • Е, нека и аз се наредя най-накаря!Поздравявам те за поредното стихо на ниво,Стойне!Гвоздея на творбата е стиха:"Между усмивка и смях."
    Има разлика,нали?Поздрави от мен и лека вечер!
  • Плами, Васе, Младене, Доче, Рени - благодаря ви за вниманието и чудесните коментари!Добрите приятели винаги намират време.
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Стойне, ти си най-мъдрият поет когото познавам и обичам да чета! Много ми хареса и импонира това ти стихотворение!Прегръдка за теб!
  • "Между усмивка и смях" - стъпалата
    са високи и стръмни, и тягостни.
    Понякога с години ги изкачваш
    докато разбереш, че още си в началото...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...