Apr 18, 2015, 11:08 PM

Откраднати извори

  Poetry » Civic
537 0 8

                                                       О Т К Р А Д Н А Т И   И З Г Р Е В И

 

 

                                                      Къде се изгубихте, изгреви?

                                                      между усмивка и смях –

                                                      там вашия цвят аз съзрях.

                                                      Кой в зачатъка още открадна ви?

 

                                                      И кой ли превърна ви в пленници?

                                                      Между усмивка и смях

                                                      горещи сълзи аз пролях.

                                                      Намерих там вятърни мелници.

 

                                                      Те мелеха, мелеха в утрото...

                                                      Тогава усмивка и смях

                                                      с мечтите си смесих и смлях.

                                                      Молитва изпратих към слънцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • истнинно, мило стихотворение... и тъжно..
    но пък ми стопли някак душата..
    поздравления, Стойне..
  • Е, нека и аз се наредя най-накаря!Поздравявам те за поредното стихо на ниво,Стойне!Гвоздея на творбата е стиха:"Между усмивка и смях."
    Има разлика,нали?Поздрави от мен и лека вечер!
  • Плами, Васе, Младене, Доче, Рени - благодаря ви за вниманието и чудесните коментари!Добрите приятели винаги намират време.
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Стойне, ти си най-мъдрият поет когото познавам и обичам да чета! Много ми хареса и импонира това ти стихотворение!Прегръдка за теб!
  • "Между усмивка и смях" - стъпалата
    са високи и стръмни, и тягостни.
    Понякога с години ги изкачваш
    докато разбереш, че още си в началото...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...