Apr 18, 2015, 11:08 PM

Откраднати извори

  Poetry » Civic
542 0 8

                                                       О Т К Р А Д Н А Т И   И З Г Р Е В И

 

 

                                                      Къде се изгубихте, изгреви?

                                                      между усмивка и смях –

                                                      там вашия цвят аз съзрях.

                                                      Кой в зачатъка още открадна ви?

 

                                                      И кой ли превърна ви в пленници?

                                                      Между усмивка и смях

                                                      горещи сълзи аз пролях.

                                                      Намерих там вятърни мелници.

 

                                                      Те мелеха, мелеха в утрото...

                                                      Тогава усмивка и смях

                                                      с мечтите си смесих и смлях.

                                                      Молитва изпратих към слънцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • истнинно, мило стихотворение... и тъжно..
    но пък ми стопли някак душата..
    поздравления, Стойне..
  • Е, нека и аз се наредя най-накаря!Поздравявам те за поредното стихо на ниво,Стойне!Гвоздея на творбата е стиха:"Между усмивка и смях."
    Има разлика,нали?Поздрави от мен и лека вечер!
  • Плами, Васе, Младене, Доче, Рени - благодаря ви за вниманието и чудесните коментари!Добрите приятели винаги намират време.
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Стойне, ти си най-мъдрият поет когото познавам и обичам да чета! Много ми хареса и импонира това ти стихотворение!Прегръдка за теб!
  • "Между усмивка и смях" - стъпалата
    са високи и стръмни, и тягостни.
    Понякога с години ги изкачваш
    докато разбереш, че още си в началото...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...