18.04.2015 г., 23:08

Откраднати извори

541 0 8

                                                       О Т К Р А Д Н А Т И   И З Г Р Е В И

 

 

                                                      Къде се изгубихте, изгреви?

                                                      между усмивка и смях –

                                                      там вашия цвят аз съзрях.

                                                      Кой в зачатъка още открадна ви?

 

                                                      И кой ли превърна ви в пленници?

                                                      Между усмивка и смях

                                                      горещи сълзи аз пролях.

                                                      Намерих там вятърни мелници.

 

                                                      Те мелеха, мелеха в утрото...

                                                      Тогава усмивка и смях

                                                      с мечтите си смесих и смлях.

                                                      Молитва изпратих към слънцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • истнинно, мило стихотворение... и тъжно..
    но пък ми стопли някак душата..
    поздравления, Стойне..
  • Е, нека и аз се наредя най-накаря!Поздравявам те за поредното стихо на ниво,Стойне!Гвоздея на творбата е стиха:"Между усмивка и смях."
    Има разлика,нали?Поздрави от мен и лека вечер!
  • Плами, Васе, Младене, Доче, Рени - благодаря ви за вниманието и чудесните коментари!Добрите приятели винаги намират време.
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Стойне, ти си най-мъдрият поет когото познавам и обичам да чета! Много ми хареса и импонира това ти стихотворение!Прегръдка за теб!
  • "Между усмивка и смях" - стъпалата
    са високи и стръмни, и тягостни.
    Понякога с години ги изкачваш
    докато разбереш, че още си в началото...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...