18.04.2015 г., 23:08

Откраднати извори

535 0 8

                                                       О Т К Р А Д Н А Т И   И З Г Р Е В И

 

 

                                                      Къде се изгубихте, изгреви?

                                                      между усмивка и смях –

                                                      там вашия цвят аз съзрях.

                                                      Кой в зачатъка още открадна ви?

 

                                                      И кой ли превърна ви в пленници?

                                                      Между усмивка и смях

                                                      горещи сълзи аз пролях.

                                                      Намерих там вятърни мелници.

 

                                                      Те мелеха, мелеха в утрото...

                                                      Тогава усмивка и смях

                                                      с мечтите си смесих и смлях.

                                                      Молитва изпратих към слънцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • истнинно, мило стихотворение... и тъжно..
    но пък ми стопли някак душата..
    поздравления, Стойне..
  • Е, нека и аз се наредя най-накаря!Поздравявам те за поредното стихо на ниво,Стойне!Гвоздея на творбата е стиха:"Между усмивка и смях."
    Има разлика,нали?Поздрави от мен и лека вечер!
  • Плами, Васе, Младене, Доче, Рени - благодаря ви за вниманието и чудесните коментари!Добрите приятели винаги намират време.
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Стойне, ти си най-мъдрият поет когото познавам и обичам да чета! Много ми хареса и импонира това ти стихотворение!Прегръдка за теб!
  • "Между усмивка и смях" - стъпалата
    са високи и стръмни, и тягостни.
    Понякога с години ги изкачваш
    докато разбереш, че още си в началото...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...