11 нояб. 2012 г., 15:39

Откраднати мигове

927 0 0

Един мъж

с една жена

омъжена.

Една любов

открадната и грешна.

Слепени късчета живот,

мечти отлитнали,

сълзи невидими

от полудяла нежност.

Една жена

за сбогом се целува.

Една любов

заключена ще тлее.

И стъпки плахи

вкъщи я завръщат,

където чака я

пак сиво ежедневие.

Един мъж

остава сам

със сенките,

с любов открадната

и пръсти отмалели.

Вратата зее,

тръпнеща в очакване

да се завърнат

дните отлетели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...