11.11.2012 г., 15:39

Откраднати мигове

924 0 0

Един мъж

с една жена

омъжена.

Една любов

открадната и грешна.

Слепени късчета живот,

мечти отлитнали,

сълзи невидими

от полудяла нежност.

Една жена

за сбогом се целува.

Една любов

заключена ще тлее.

И стъпки плахи

вкъщи я завръщат,

където чака я

пак сиво ежедневие.

Един мъж

остава сам

със сенките,

с любов открадната

и пръсти отмалели.

Вратата зее,

тръпнеща в очакване

да се завърнат

дните отлетели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...