Nov 11, 2012, 3:39 PM

Откраднати мигове

  Poetry » Love
931 0 0

Един мъж

с една жена

омъжена.

Една любов

открадната и грешна.

Слепени късчета живот,

мечти отлитнали,

сълзи невидими

от полудяла нежност.

Една жена

за сбогом се целува.

Една любов

заключена ще тлее.

И стъпки плахи

вкъщи я завръщат,

където чака я

пак сиво ежедневие.

Един мъж

остава сам

със сенките,

с любов открадната

и пръсти отмалели.

Вратата зее,

тръпнеща в очакване

да се завърнат

дните отлетели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...