Nov 11, 2012, 3:39 PM

Откраднати мигове

  Poetry » Love
925 0 0

Един мъж

с една жена

омъжена.

Една любов

открадната и грешна.

Слепени късчета живот,

мечти отлитнали,

сълзи невидими

от полудяла нежност.

Една жена

за сбогом се целува.

Една любов

заключена ще тлее.

И стъпки плахи

вкъщи я завръщат,

където чака я

пак сиво ежедневие.

Един мъж

остава сам

със сенките,

с любов открадната

и пръсти отмалели.

Вратата зее,

тръпнеща в очакване

да се завърнат

дните отлетели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...