Откраднати мигове
Препускат откраднати мигове
Ловим ги изкусни сме магове
Развяваме всякакви флагове
Прескачаме смело прагове
За една любов забранена
За една душа наранена
Откраднати минутите скътаваме
Дълбоко в сърцето ги заравяме
Да не изтекат през пръстите
Вървим по пътищата онези каменистите
Търсим на живота листите
Крадем си мигове от лъчистите
После през горите онези гъстите
Одрани са не само пръстите
Душата цяла е одрана
Яла е от сладката забрана
Един откраднат миг и тишина
Първо сладост след това горчивина
Пожълтя зелената трева
Ще дойде пак виделина
Мигове любовни откраднати
От спомени топли нападнати
Мигове мои... сбъднати
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Деничин Все права защищены
