Sep 21, 2011, 10:50 PM

Откраднати мигове

  Poetry
1.6K 0 15

Препускат откраднати мигове

Ловим ги изкусни сме магове

Развяваме всякакви флагове

Прескачаме смело прагове

За една любов забранена

За една душа наранена

Откраднати минутите скътаваме

Дълбоко в сърцето ги заравяме

Да не изтекат през пръстите

Вървим по пътищата онези каменистите

Търсим на живота листите

Крадем си мигове от лъчистите

После през горите онези гъстите

Одрани са не само пръстите

Душата цяла е одрана

Яла е от сладката забрана

Един откраднат миг и тишина

Първо сладост след това горчивина

Пожълтя зелената трева

Ще дойде пак виделина

Мигове любовни откраднати

От спомени топли нападнати

Мигове мои... сбъднати

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...