Sep 21, 2011, 10:50 PM

Откраднати мигове

  Poetry
1.6K 0 15

Препускат откраднати мигове

Ловим ги изкусни сме магове

Развяваме всякакви флагове

Прескачаме смело прагове

За една любов забранена

За една душа наранена

Откраднати минутите скътаваме

Дълбоко в сърцето ги заравяме

Да не изтекат през пръстите

Вървим по пътищата онези каменистите

Търсим на живота листите

Крадем си мигове от лъчистите

После през горите онези гъстите

Одрани са не само пръстите

Душата цяла е одрана

Яла е от сладката забрана

Един откраднат миг и тишина

Първо сладост след това горчивина

Пожълтя зелената трева

Ще дойде пак виделина

Мигове любовни откраднати

От спомени топли нападнати

Мигове мои... сбъднати

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...