Sep 21, 2011, 10:50 PM

Откраднати мигове

  Poetry
1.6K 0 15

Препускат откраднати мигове

Ловим ги изкусни сме магове

Развяваме всякакви флагове

Прескачаме смело прагове

За една любов забранена

За една душа наранена

Откраднати минутите скътаваме

Дълбоко в сърцето ги заравяме

Да не изтекат през пръстите

Вървим по пътищата онези каменистите

Търсим на живота листите

Крадем си мигове от лъчистите

После през горите онези гъстите

Одрани са не само пръстите

Душата цяла е одрана

Яла е от сладката забрана

Един откраднат миг и тишина

Първо сладост след това горчивина

Пожълтя зелената трева

Ще дойде пак виделина

Мигове любовни откраднати

От спомени топли нападнати

Мигове мои... сбъднати

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...