Sep 21, 2011, 10:50 PM

Откраднати мигове

  Poetry
1.6K 0 15

Препускат откраднати мигове

Ловим ги изкусни сме магове

Развяваме всякакви флагове

Прескачаме смело прагове

За една любов забранена

За една душа наранена

Откраднати минутите скътаваме

Дълбоко в сърцето ги заравяме

Да не изтекат през пръстите

Вървим по пътищата онези каменистите

Търсим на живота листите

Крадем си мигове от лъчистите

После през горите онези гъстите

Одрани са не само пръстите

Душата цяла е одрана

Яла е от сладката забрана

Един откраднат миг и тишина

Първо сладост след това горчивина

Пожълтя зелената трева

Ще дойде пак виделина

Мигове любовни откраднати

От спомени топли нападнати

Мигове мои... сбъднати

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...