30 июн. 2007 г., 13:02

Откраднато сърце

883 0 0

Красива беше ти във моите очи,
прекрасната принцеса дошла,
за мен радостта да донесе...
Красотата лесно заслепи моите
очи и бързо вкара ме в клопката
на прелъстителната ти особа...
Отне ми ти единственото мое,
отне ми ти свободата моя,
отне ми я с коварни цели,
поквари моята особа...
Използва ме и ме захвърли като
стар парцал ненужен никому
и стар...
Не ще обича моята душа,
не ще повярва в любовта отново...
Уби  изцяло ангела във мене ти!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Дуков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...