Jun 30, 2007, 1:02 PM

Откраднато сърце

  Poetry
884 0 0

Красива беше ти във моите очи,
прекрасната принцеса дошла,
за мен радостта да донесе...
Красотата лесно заслепи моите
очи и бързо вкара ме в клопката
на прелъстителната ти особа...
Отне ми ти единственото мое,
отне ми ти свободата моя,
отне ми я с коварни цели,
поквари моята особа...
Използва ме и ме захвърли като
стар парцал ненужен никому
и стар...
Не ще обича моята душа,
не ще повярва в любовта отново...
Уби  изцяло ангела във мене ти!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Дуков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...