4 июл. 2014 г., 07:40

Откраднато сърце

735 0 0

Откраднах сърцето си,
скрих го от себе си,
защото не спря да кърви,
превърнало себе си
в брояча на времето,
а жилите в тъжни стрелки.


Брои, отброява,
тиктака и бори се
във ритъм ужасно злочест.
Часовник да беше,
би спрял на секундата
от този болезнен копнеж.

 

Откраднах сърцето си,
скрих го от себе си,
не искам да позволя - 
часовника, в който
превърнало себе си,
да управлява света.

 

Опитах да скрия сърцето
от себе си,
но може би не успях,
то беше откраднато 
без разрешение
от онзи, със който не бях.

 

П.П.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преслава Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...