4.07.2014 г., 7:40

Откраднато сърце

729 0 0

Откраднах сърцето си,
скрих го от себе си,
защото не спря да кърви,
превърнало себе си
в брояча на времето,
а жилите в тъжни стрелки.


Брои, отброява,
тиктака и бори се
във ритъм ужасно злочест.
Часовник да беше,
би спрял на секундата
от този болезнен копнеж.

 

Откраднах сърцето си,
скрих го от себе си,
не искам да позволя - 
часовника, в който
превърнало себе си,
да управлява света.

 

Опитах да скрия сърцето
от себе си,
но може би не успях,
то беше откраднато 
без разрешение
от онзи, със който не бях.

 

П.П.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преслава Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...