Jul 4, 2014, 7:40 AM

Откраднато сърце

  Poetry » Love
730 0 0

Откраднах сърцето си,
скрих го от себе си,
защото не спря да кърви,
превърнало себе си
в брояча на времето,
а жилите в тъжни стрелки.


Брои, отброява,
тиктака и бори се
във ритъм ужасно злочест.
Часовник да беше,
би спрял на секундата
от този болезнен копнеж.

 

Откраднах сърцето си,
скрих го от себе си,
не искам да позволя - 
часовника, в който
превърнало себе си,
да управлява света.

 

Опитах да скрия сърцето
от себе си,
но може би не успях,
то беше откраднато 
без разрешение
от онзи, със който не бях.

 

П.П.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преслава Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...