16 нояб. 2010 г., 20:32

Откри ли се коя си?

815 0 13

В един прекрасен ден,

 изпълнен с красота,

която Бог ти праща от безкрая,

вземи във шепи

 Неговата Светлина

и до насита пий небесната омая.

Във този миг

умът ти ще се спре,

а тялото ти тихо ще ликува,

окъпано в любов

сърцето ти ще плува,

във блясъка на хиляди слънца

душата ти

в наслада ще танцува

и много нежно, с обич ще шепти;

Откри ли се коя си? -

миг от безкрая си,

Божествената Светлина си ти! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...