В един прекрасен ден,
изпълнен с красота,
която Бог ти праща от безкрая,
вземи във шепи
Неговата Светлина
и до насита пий небесната омая.
Във този миг
умът ти ще се спре,
а тялото ти тихо ще ликува,
окъпано в любов
сърцето ти ще плува,
във блясъка на хиляди слънца
душата ти
в наслада ще танцува
и много нежно, с обич ще шепти;
Откри ли се коя си? -
миг от безкрая си,
Божествената Светлина си ти!
© Татяна Борисова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
