Моята жена
335
0
0
Сега е тихо, крача през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази, истинска любов.
Смрачава се и виждам спомен в здрача,
при всеки късен и изгряващ ден.
И чувам как листата тихо плачат
откъсващи се, падащи над мен.
Не са сезони туй, не са години,
които си отиват без вина.
А два живота, двете половини
на блъскаща се в камъни вълна.
И ако някой някога ме пита
коя е твоята сбъдната мечта,
аз няма дълго, дълго да се питам,
ще кажа, моята жена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бончо Бончев Все права защищены
