Моята жена

Сега е тихо, крача през гората,

а вятърът е хладен и суров.

Събирам топлина, дошла в душата,

наред с онази, истинска любов.

Смрачава се и виждам спомен в здрача,

при всеки късен и изгряващ ден.

И чувам как листата тихо плачат

откъсващи се, падащи над мен.

Не са сезони туй, не са години,

които си отиват без вина.

А два живота, двете половини

на блъскаща се в камъни вълна.

И ако някой някога ме пита

коя е твоята сбъдната мечта,

аз няма дълго, дълго да се питам,

ще кажа, моята жена.