Във огледалото се взирам....Никой!
Бе как така, нали съм тука?!...
От изненада само що не викнах...
Ядосан, по стъклото чуках....
Изплезих му се, но не реагира.
Направих му муцуна страшна.
Но от гримаси бъкел не разбира!
Отсреща - никой!...Ще се шашна!
„Защо лика ми скриваш?... К`во ти става?
И как така ще се изгубя?”
Отсреща нито мърда, нито шава!
Ума ли почнах да си губя? ...