Откритие
Във огледалото се взирам....Никой!
Бе как така, нали съм тука?!...
От изненада само що не викнах...
Ядосан, по стъклото чуках....
Изплезих му се, но не реагира.
Направих му муцуна страшна.
Но от гримаси бъкел не разбира!
Отсреща - никой!...Ще се шашна!
„Защо лика ми скриваш?... К`во ти става?
И как така ще се изгубя?”
Отсреща нито мърда, нито шава!
Ума ли почнах да си губя?
Помислих си да взема да го фрасна –
лицето ми защо ще скрива?
Но друга мисъл, още по-прекрасна,
започна път да си пробива.
Такъв съм, като някой ме ядоса,
веднага себе си намирам!
Наплюх го здраво и го цапардосах -
поне да се легитимирам...
И грейна там ликът ми ненагледен!...
Я, виж какво открих аз днеска -
оплюеш здраво някой срещу тебе
и същността ти мигом блЕсва!...
© Роберт All rights reserved.
е така е, а инак интерес никакъв 
