26 окт. 2008 г., 22:01

Откровена

2.7K 0 30

 

 

 

Исках и опитах пак да те обичам,

исках и опитах, но вече ми личи...

Вината си не мога, няма да отричам -

щастие намирах  в чуждите очи!

 

Нещо натежава, доста ни горчи -

заседна неразбраност във гърдите...

Любовта изчезна в слепите ни дни,

от жажда умълчаха се очите...

 

Исках и опитах, но не те обичам -

тръгвам си, недей ми казва "Спри"!

Вината си не мога, няма да отричам -

 

Навън ме чакат вече влюбени очи...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неделина Кабаиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отговорът,драги ми,вероятно се крие някъде след въпросителната - в многоточието. Причините са много. На всеки понякога му се е искало да извика : " Стига, писна ми ! Тръгвам си" , но не е ли това "прекалено крайна мярка" и ...(някъде прочетох из коментарите под твоето есе ) проява на егоизъм !! Вероятно може и да е проява на лекомислие едно такова тръгване...Питам?
  • "Любовта изчезна в слепите ни дни,
    от жажда умълчаха се очите..."
    Тъжна и красива откровеност!
    Поздравления - много силен стих, Неделина!
  • Много обич ти желая! Чуден стих!!!
  • Чакам!!!!
  • Ох, неделина...
    Лирическата е много силна, ако е успяла да го изрече!
    Браво, за силния стих!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...