Исках и опитах пак да те обичам,
исках и опитах, но вече ми личи...
Вината си не мога, няма да отричам -
щастие намирах в чуждите очи!
Нещо натежава, доста ни горчи -
заседна неразбраност във гърдите...
Любовта изчезна в слепите ни дни,
от жажда умълчаха се очите...
Исках и опитах, но не те обичам -
тръгвам си, недей ми казва "Спри"!
Вината си не мога, няма да отричам -
Навън ме чакат вече влюбени очи...
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.
Причините са много. На всеки понякога му се е искало да извика : " Стига, писна ми ! Тръгвам си" , но не е ли това "прекалено крайна мярка" и ...(някъде прочетох из коментарите под твоето есе ) проява на егоизъм !! Вероятно може и да е проява на лекомислие едно такова тръгване...Питам?
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
