Oct 26, 2008, 10:01 PM

Откровена

  Poetry » Love
2.7K 0 30

 

 

 

Исках и опитах пак да те обичам,

исках и опитах, но вече ми личи...

Вината си не мога, няма да отричам -

щастие намирах  в чуждите очи!

 

Нещо натежава, доста ни горчи -

заседна неразбраност във гърдите...

Любовта изчезна в слепите ни дни,

от жажда умълчаха се очите...

 

Исках и опитах, но не те обичам -

тръгвам си, недей ми казва "Спри"!

Вината си не мога, няма да отричам -

 

Навън ме чакат вече влюбени очи...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отговорът,драги ми,вероятно се крие някъде след въпросителната - в многоточието. Причините са много. На всеки понякога му се е искало да извика : " Стига, писна ми ! Тръгвам си" , но не е ли това "прекалено крайна мярка" и ...(някъде прочетох из коментарите под твоето есе ) проява на егоизъм !! Вероятно може и да е проява на лекомислие едно такова тръгване...Питам?
  • "Любовта изчезна в слепите ни дни,
    от жажда умълчаха се очите..."
    Тъжна и красива откровеност!
    Поздравления - много силен стих, Неделина!
  • Много обич ти желая! Чуден стих!!!
  • Чакам!!!!
  • Ох, неделина...
    Лирическата е много силна, ако е успяла да го изрече!
    Браво, за силния стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...