Исках и опитах пак да те обичам,
исках и опитах, но вече ми личи...
Вината си не мога, няма да отричам -
щастие намирах в чуждите очи!
Нещо натежава, доста ни горчи -
заседна неразбраност във гърдите...
Любовта изчезна в слепите ни дни,
от жажда умълчаха се очите...
Исках и опитах, но не те обичам -
тръгвам си, недей ми казва "Спри"!
Вината си не мога, няма да отричам -
Навън ме чакат вече влюбени очи...
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.
Причините са много. На всеки понякога му се е искало да извика : " Стига, писна ми ! Тръгвам си" , но не е ли това "прекалено крайна мярка" и ...(някъде прочетох из коментарите под твоето есе ) проява на егоизъм !! Вероятно може и да е проява на лекомислие едно такова тръгване...Питам?
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
