Откровена
Исках и опитах пак да те обичам,
исках и опитах, но вече ми личи...
Вината си не мога, няма да отричам -
щастие намирах в чуждите очи!
Нещо натежава, доста ни горчи -
заседна неразбраност във гърдите...
Любовта изчезна в слепите ни дни,
от жажда умълчаха се очите...
Исках и опитах, но не те обичам -
тръгвам си, недей ми казва "Спри"!
Вината си не мога, няма да отричам -
Навън ме чакат вече влюбени очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
Причините са много. На всеки понякога му се е искало да извика : " Стига, писна ми ! Тръгвам си" , но не е ли това "прекалено крайна мярка" и ...(някъде прочетох из коментарите под твоето есе ) проява на егоизъм !! Вероятно може и да е проява на лекомислие едно такова тръгване...Питам?
