EleazarC
9 результатов
Добро утро! Спа ли добре, надявам се да си. Имам да ти разкажа нещо.
Виждал ли си как слънцето си пробива бавно път в нашия свят и огрява всичко и всички. А ти спусна ли завесите? Непременно го направи. Виж, за мен е доста важно да си ги спуснал, иначе ще се загуби ефекта на разказа ми, а и двамата ...
Виждал ли си как слънцето си пробива бавно път в нашия свят и огрява всичко и всички. А ти спусна ли завесите? Непременно го направи. Виж, за мен е доста важно да си ги спуснал, иначе ще се загуби ефекта на разказа ми, а и двамата ...
462
Седеше на бюрото, а погледа му блуждаеше из стаята. Надигаше за пореден път чашата с уиски, сякаш от нея би дошло вдъхновението му. Пред него стояха лист хартия и молив. Беше записал няколко думи, които бяха неколкократно задраскани.
Затворил се бе в малък килер. Имаше само бюро, стол и малък рафт з ...
Затворил се бе в малък килер. Имаше само бюро, стол и малък рафт з ...
763
2
Навлизайки в гората, крачката му ставаше все по-умерена. Природата предизвикваше у него чувство за покой и почит. Дробовете му се пълнеха с богатия на аромати горски въздух, карайки съзнанието му да изостави мислите, бушуващи в главата му.
Носеше със себе си малка раница, в която беше събрал сандвич ...
Носеше със себе си малка раница, в която беше събрал сандвич ...
1039
Детство
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...
851
3
„Живеем ний сред мрачен лес
с надежда една
да видим светлина.”
Свежият утрешен въздух пълнеше дробовете на горските обитатели. Земята беше
прошарена със светли петна от лъчите, пробили си път през едрите листа на дърветата. ...
с надежда една
да видим светлина.”
Свежият утрешен въздух пълнеше дробовете на горските обитатели. Земята беше
прошарена със светли петна от лъчите, пробили си път през едрите листа на дърветата. ...
1005
седиш на стола свито
нежно се усмихваш
красотата ти е чудна
но някак не блестиш
вървиш ...
нежно се усмихваш
красотата ти е чудна
но някак не блестиш
вървиш ...
538
С поглед сведен към земята,
вървя по пустата алея
и диря с изхабените си стъкленици
птиче с дяволски очици.
Бързо слънцето се спуска, ...
вървя по пустата алея
и диря с изхабените си стъкленици
птиче с дяволски очици.
Бързо слънцето се спуска, ...
523
От дебрите на своя ум не смятам себе си за гениален, макар много да ми се иска да съм. Аз съм някой, който обича да пише и на когото му се отдава понякога да мисли. И сега нещо ме подтикна да използвам тази моя дарба. Имам предвид писането, мисленето надявам се ще дойде от самосебе си.
Ще започна ма ...
Ще започна ма ...
1155
Дядо и неговият внук се разхождали в обраслата нагъсто с дървета и храсти гора, когато момчето изведнъж с любопитен поглед попитало: „Дядо, какво е щастие?”. Старият човек замислено огледал мястото, на което се намират, търсейки лъчовете светлина, които пробиват преградата на листата. Леко заслепен ...
840
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
