19 янв. 2009 г., 14:29  

Откровение

2K 0 14


Главата ми е пълна със поезия
и с песните на сто авлиги.
Дали затова не мога да търпя лъжи,
напудрени слова и фалшиви сълзи?
И пряма съм с любимите си хора?
Дали затова по улиците се спъвам и падам?...
Във мене лумва като пламък
горещо възмущение
срещу рутината и опошляването
на чувствата и любовта!
Защо на всичко свято
прекъсваме връвта?
О, къде е принцът на бял кон,
за да ме отведе
в Царството на Приказките?
Защо се бави толкова?
Кога ще дойде?
Копнея само обич,
а се препъвам в камъни.



И все пак има надежда,

щом главата ми е пълна със поезия
и с песните на сто авлиги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А, че успя да ме зарадваш успя и то много..Благодаря ти за това...много е мило!
    Пък...я продължавай да пишеш, чакам с нетърпение...аз ще те чета!
    Ники
  • Таня и Вода, благодаря ви, че прочетохте. Ник, това стихотворение го пуснах най-вече,след като прочетох твоето - "Белият кон", целта ми беше да те зарадвам и дано да съм успяла!

    Томад,това е отговорът ми на коментар ти!
    ...
    "Хвалу и клевету
    приемли равнодушно
    и не оспаривай
    глупца!"
    А.С.Пушкин
  • Има надежда пък ти ако искаш почакай само коня!
    Прегръдка, Ник!
  • "Копнея само обич, а се препъвам в камъни".
    Нека ги има камъните, Златна.
    След тях обичта е още по-сладка...
    Поздравления за стиха и за достойните отговори!

  • Текста е добър. Хубаво е да вярваме, че някъде има принц на бял кон, който ще ни отведе в света на ПРИКАЗКИТЕ. Често вървейки по нашия житейски път си мислим, че ще открием една правилна и чиста пътека, но често се полъгваме и тръгваме в невярната посока. Препъваме се, падаме, ставаме и се борим със самите себе си. Търсим избранника на своя живот и го виждаме в далечината качен на бял кон. Затичваме се към него, но се полъгваме. Често се случва да попаднем на мираж.Поздрави Златно цвете

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....