Главата ми е пълна със поезия
и с песните на сто авлиги.
Дали затова не мога да търпя лъжи,
напудрени слова и фалшиви сълзи?
И пряма съм с любимите си хора?
Дали затова по улиците се спъвам и падам?...
Във мене лумва като пламък
горещо възмущение
срещу рутината и опошляването
на чувствата и любовта!
Защо на всичко свято
прекъсваме връвта? ...