19 ene 2009, 14:29  

Откровение

2K 0 14


Главата ми е пълна със поезия
и с песните на сто авлиги.
Дали затова не мога да търпя лъжи,
напудрени слова и фалшиви сълзи?
И пряма съм с любимите си хора?
Дали затова по улиците се спъвам и падам?...
Във мене лумва като пламък
горещо възмущение
срещу рутината и опошляването
на чувствата и любовта!
Защо на всичко свято
прекъсваме връвта?
О, къде е принцът на бял кон,
за да ме отведе
в Царството на Приказките?
Защо се бави толкова?
Кога ще дойде?
Копнея само обич,
а се препъвам в камъни.



И все пак има надежда,

щом главата ми е пълна със поезия
и с песните на сто авлиги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А, че успя да ме зарадваш успя и то много..Благодаря ти за това...много е мило!
    Пък...я продължавай да пишеш, чакам с нетърпение...аз ще те чета!
    Ники
  • Таня и Вода, благодаря ви, че прочетохте. Ник, това стихотворение го пуснах най-вече,след като прочетох твоето - "Белият кон", целта ми беше да те зарадвам и дано да съм успяла!

    Томад,това е отговорът ми на коментар ти!
    ...
    "Хвалу и клевету
    приемли равнодушно
    и не оспаривай
    глупца!"
    А.С.Пушкин
  • Има надежда пък ти ако искаш почакай само коня!
    Прегръдка, Ник!
  • "Копнея само обич, а се препъвам в камъни".
    Нека ги има камъните, Златна.
    След тях обичта е още по-сладка...
    Поздравления за стиха и за достойните отговори!

  • Текста е добър. Хубаво е да вярваме, че някъде има принц на бял кон, който ще ни отведе в света на ПРИКАЗКИТЕ. Често вървейки по нашия житейски път си мислим, че ще открием една правилна и чиста пътека, но често се полъгваме и тръгваме в невярната посока. Препъваме се, падаме, ставаме и се борим със самите себе си. Търсим избранника на своя живот и го виждаме в далечината качен на бял кон. Затичваме се към него, но се полъгваме. Често се случва да попаднем на мираж.Поздрави Златно цвете

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...