John (Иван)
1 1
13 нояб. 2004 г., 17:30

Откровение 

  Поэзия
1192 0 2

Във този късен нощен час,
отново мисля си за тебе аз.
Копнеж в очите ми гори,
а тъй далече си от мене ти.

Припомням си аз хубавите дни,
когато бяхме само аз и ти.
Когато времето за миг бе спряло,
от допира до твойто тяло.

Усмивка устните ти гали,
в душата ми пожари пали.
Смехът ти,тъй звънлив и сладък,
за мен е скъп и мил подарък.

В очите ти игриво пламъче трепти,
шегуваш ли се с мене ти.
И скрито, палаво намигаш,
ах как добре ме ти разбираш.

Любов ли е? Не знам,гадая,
загадъчна си с мен до края.
И чувства скрити,неизказани на глас,
ще мъчат двама ни всеки ден и час.

© Иван Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...Стохоплетство...
  • И твоето стихотворение е много готино приятелю.Личи си,че си изпитал нещо истинско към някого,а истинските неща ги умеят само истинските хора.
Предложения
: ??:??