Откровение
Във този късен нощен час,
отново мисля си за тебе аз.
Копнеж в очите ми гори,
а тъй далече си от мене ти.
Припомням си аз хубавите дни,
когато бяхме само аз и ти.
Когато времето за миг бе спряло,
от допира до твойто тяло.
Усмивка устните ти гали,
в душата ми пожари пали.
Смехът ти,тъй звънлив и сладък,
за мен е скъп и мил подарък.
В очите ти игриво пламъче трепти,
шегуваш ли се с мене ти.
И скрито, палаво намигаш,
ах как добре ме ти разбираш.
Любов ли е? Не знам,гадая,
загадъчна си с мен до края.
И чувства скрити,неизказани на глас,
ще мъчат двама ни всеки ден и час.
© Иван All rights reserved.
