Откровение

John (Иван)
1 1

Nov 13, 2004, 5:30 PM

Poetry

1270 0 2

Във този късен нощен час,
отново мисля си за тебе аз.
Копнеж в очите ми гори,
а тъй далече си от мене ти.

Припомням си аз хубавите дни,
когато бяхме само аз и ти.
Когато времето за миг бе спряло,
от допира до твойто тяло.

Усмивка устните ти гали,
в душата ми пожари пали.
Смехът ти,тъй звънлив и сладък,
за мен е скъп и мил подарък.

В очите ти игриво пламъче трепти,
шегуваш ли се с мене ти.
И скрито, палаво намигаш,
ах как добре ме ти разбираш.

Любов ли е? Не знам,гадая,
загадъчна си с мен до края.
И чувства скрити,неизказани на глас,
ще мъчат двама ни всеки ден и час.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Sandra_54 (Сандра Неста)

2008-03-22T07:50:44+02:00

...Стохоплетство...
geronimo25 (Генади Митев)

2004-11-19T19:14:48+02:00

И твоето стихотворение е много готино приятелю.Личи си,че си изпитал нещо истинско към някого,а истинските неща ги умеят само истинските хора.