22 мар. 2018 г., 17:35

Откровение

1.3K 1 0

Чистота е това, което неуморно гоня,

да успея да помогна на всеки клетник.

Искам всяко зло в себе си да прогоня,

на погрешното да бъда аз ответник.

 

Човек съм, който обича всички хора,

откривам красота във всяко творение.

Но виждам глупост без подобна втора,

за нея нося демон с крайно намерение.

 

Вътре в мен, наедно с моята душа,

живее в грях нейната мрачна сянка,

Тя желае от мен хорицата да удуша,

на душата ми това е тъмната отсянка.

 

Аз съм гладко езеро в зелена долина,

но в мен е буря, която чака да задуха.

Аз съм смес от доброта и светлина,

но допълнен с лек привкус на разруха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...