22 мар. 2018 г., 17:35

Откровение

1.3K 1 0

Чистота е това, което неуморно гоня,

да успея да помогна на всеки клетник.

Искам всяко зло в себе си да прогоня,

на погрешното да бъда аз ответник.

 

Човек съм, който обича всички хора,

откривам красота във всяко творение.

Но виждам глупост без подобна втора,

за нея нося демон с крайно намерение.

 

Вътре в мен, наедно с моята душа,

живее в грях нейната мрачна сянка,

Тя желае от мен хорицата да удуша,

на душата ми това е тъмната отсянка.

 

Аз съм гладко езеро в зелена долина,

но в мен е буря, която чака да задуха.

Аз съм смес от доброта и светлина,

но допълнен с лек привкус на разруха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...