Обичам сутрешни видения

с аромат на минало,

и начина, по който гледаш ме,

преди да ми прошепнеш, че обичаш

как те карам да се чувстваш

и вкусът на моите устни...

Обичам дните, в които

с теб оставаме сами напълно...

Обичам времето, прекарано до теб.

И искам тук наивно да остана,

за да съм в прегръдките ти всяко утро

и да ме будиш с слънчеви целувки.

Обичам да вали навън безспирно,

а аз да бъда сгушена до теб

и по небето да рисувам с усмивка

мечтите ни, обсипани с лед...

и после нежно да го разтопя...

Обичам да се радваш, че ме виждаш,

по тялото ми да се спускаш без да мислиш,

топли чувства в косата ми да се разливат,

а залязващото слънце да ни вижда...

... и да се преструва, че сънува...

Обичам всяка част от теб,

обичам ангелските ти криле.

Разпалвай ме с огъня в очите ти,

накарай и звездите да завиждат,

че теб обичам повече от тях...

Обичам цветовете на дъгата,

когато върху нея с теб стоим прегърнати,

а облаците все прошепват на луната

как с теб света обръщаме,

когато сме един до друг и се обичаме...

Обичам да не искам да си тръгвам

и ти да искаш да остана.

Нуждая се от теб като от въздух,

когато съм сама и теб те няма...

Обичам допира ти сладост да доставя,

обичам те завинаги, безкрайно...