Откровение
Обичам сутрешни видения
с аромат на минало,
и начина, по който гледаш ме,
преди да ми прошепнеш, че обичаш
как те карам да се чувстваш
и вкусът на моите устни...
Обичам дните, в които
с теб оставаме сами напълно...
Обичам времето, прекарано до теб.
И искам тук наивно да остана,
за да съм в прегръдките ти всяко утро
и да ме будиш с слънчеви целувки.
Обичам да вали навън безспирно,
а аз да бъда сгушена до теб
и по небето да рисувам с усмивка
мечтите ни, обсипани с лед...
и после нежно да го разтопя...
Обичам да се радваш, че ме виждаш,
по тялото ми да се спускаш без да мислиш,
топли чувства в косата ми да се разливат,
а залязващото слънце да ни вижда...
... и да се преструва, че сънува...
Обичам всяка част от теб,
обичам ангелските ти криле.
Разпалвай ме с огъня в очите ти,
накарай и звездите да завиждат,
че теб обичам повече от тях...
Обичам цветовете на дъгата,
когато върху нея с теб стоим прегърнати,
а облаците все прошепват на луната
как с теб света обръщаме,
когато сме един до друг и се обичаме...
Обичам да не искам да си тръгвам
и ти да искаш да остана.
Нуждая се от теб като от въздух,
когато съм сама и теб те няма...
Обичам допира ти сладост да доставя,
обичам те завинаги, безкрайно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
