11 дек. 2008 г., 13:15

Откровение

903 0 16
 

Откровение    

           Коледен поздрав за всички Откровенци

 

Безбожна орис

е да пишеш стихове.

Доброто

да отделяш от злината.

Камшична самота -

това е лихвата,

която припечелваш от съдбата.

 

Абсурдна участ

е да пишеш стихове.

В безверие.

В безвремие.

И в страх, че

все повече потъваш

в дълбините на

неопознати,

нечовешки страсти.

 

Наистина е Ад!

Голгота някаква!

Безумие

от мъка за надежда.

Самичък да разпнеш

на кръст душата си,

като на панаир да я разглеждат.

 

А някъде

из смачканите листове,

изгряват думи -

част от светлината.

 

Запалена,

една горчива истина

 

до край

изпепелява

същността ти...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...