11.12.2008 г., 13:15

Откровение

899 0 16
 

Откровение    

           Коледен поздрав за всички Откровенци

 

Безбожна орис

е да пишеш стихове.

Доброто

да отделяш от злината.

Камшична самота -

това е лихвата,

която припечелваш от съдбата.

 

Абсурдна участ

е да пишеш стихове.

В безверие.

В безвремие.

И в страх, че

все повече потъваш

в дълбините на

неопознати,

нечовешки страсти.

 

Наистина е Ад!

Голгота някаква!

Безумие

от мъка за надежда.

Самичък да разпнеш

на кръст душата си,

като на панаир да я разглеждат.

 

А някъде

из смачканите листове,

изгряват думи -

част от светлината.

 

Запалена,

една горчива истина

 

до край

изпепелява

същността ти...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...