Откровение
Откровение
Коледен поздрав за всички Откровенци
Безбожна орис
е да пишеш стихове.
Доброто
да отделяш от злината.
Камшична самота -
това е лихвата,
която припечелваш от съдбата.
Абсурдна участ
е да пишеш стихове.
В безверие.
В безвремие.
И в страх, че
все повече потъваш
в дълбините на
неопознати,
нечовешки страсти.
Наистина е Ад!
Голгота някаква!
Безумие
от мъка за надежда.
Самичък да разпнеш
на кръст душата си,
като на панаир да я разглеждат.
А някъде
из смачканите листове,
изгряват думи -
част от светлината.
Запалена,
една горчива истина
до край
изпепелява
същността ти...
© Александър Калчев All rights reserved.
