Откровение

3 мая 2008 г., 13:55

Поэзия » Другая

529 0 2

Душата си във тайни ти забулваш

заключваш си със ключ сърцето

радостта болезнено охулваш

с посърнала усмивка на лицето

И нито вопъл не проронваш

в стаята при теб студено е

без страх искрицата прогонваш

осъждаш себе си на заточение

А аз до болка уморена

какво ли не направих да спася

годините ни с тебе изживяни

и любовта до днес да съхраня

И ако някой ден самотен тъжен

пак потърсиш любовта

ела при мен без свян и мъка

ела аз пак ще ти простя