Душата си във тайни ти забулваш
заключваш си със ключ сърцето
радостта болезнено охулваш
с посърнала усмивка на лицето
И нито вопъл не проронваш
в стаята при теб студено е
без страх искрицата прогонваш
осъждаш себе си на заточение
А аз до болка уморена
какво ли не направих да спася
годините ни с тебе изживяни
и любовта до днес да съхраня
И ако някой ден самотен тъжен
пак потърсиш любовта
ела при мен без свян и мъка
ела аз пак ще ти простя
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
