May 3, 2008, 1:55 PM

Откровение 

  Poetry » Other
523 0 2

Душата си във тайни ти забулваш

заключваш  си със ключ сърцето

радостта болезнено охулваш

с посърнала усмивка на лицето

 

И нито  вопъл не проронваш

в стаята при теб студено е

без страх искрицата  прогонваш

осъждаш себе си на заточение

 

А аз до болка уморена

какво ли не направих да спася

годините ни с тебе изживяни

и любовта до днес да съхраня

 

И ако някой ден самотен тъжен

пак потърсиш любовта

ела при мен без свян и мъка

ела аз пак ще ти простя

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??