Откровение
Душата си във тайни ти забулваш
заключваш си със ключ сърцето
радостта болезнено охулваш
с посърнала усмивка на лицето
И нито вопъл не проронваш
в стаята при теб студено е
без страх искрицата прогонваш
осъждаш себе си на заточение
А аз до болка уморена
какво ли не направих да спася
годините ни с тебе изживяни
и любовта до днес да съхраня
И ако някой ден самотен тъжен
пак потърсиш любовта
ела при мен без свян и мъка
ела аз пак ще ти простя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
