3.05.2008 г., 13:55 ч.

Откровение 

  Поезия » Друга
525 0 2

Душата си във тайни ти забулваш

заключваш  си със ключ сърцето

радостта болезнено охулваш

с посърнала усмивка на лицето

 

И нито  вопъл не проронваш

в стаята при теб студено е

без страх искрицата  прогонваш

осъждаш себе си на заточение

 

А аз до болка уморена

какво ли не направих да спася

годините ни с тебе изживяни

и любовта до днес да съхраня

 

И ако някой ден самотен тъжен

пак потърсиш любовта

ела при мен без свян и мъка

ела аз пак ще ти простя

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??